Archive март 11, 2021

                                               

Електронната търговия се развива изключително експанзивно през последните няколко години, като очакванията в бъдеще за ръст на продажбите чрез онлайн магазини са още по-големи. Статистиката сочи увеличение близо с 10% на новите онлайн магазини за последното шестмесечие. Ръстът е само за последните шест месеца – от м. април до края на м. октомври 2020 г., сравнено със същия период на 2019г., като отчита ясно тенденцията за развитие на онлайн търговията.  През 2021г. Процентът ще скочи още повече, сочат проучвания.

Предимствата на онлайн търговията като лесен и бърз достъп на клиентите до стоките, по-ниските експлоатационни разходи, улесняване на плащанията, желанията на хората за мобилност и спестяване на време, предизвикват все повече предприемачи да се ориентират към тази форма на търговска дейност.

Данъчното облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) на доставките на стоки, извършени по електронен път, не се отличава от облагането на доставките, извършени чрез традиционните способи за продажба по отношение на определяне на мястото на изпълнение и характера на доставката, данъчната основа и лицето-платец на данъка. Различие е налице по отношение на определяне на датата на данъчното събитие, която не се определя по общото правило на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, а по специалното правило на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, съгласно което, при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането.

По отношение на физическите лица следва да се има предвид, че едно физическо лице може да осъществява независима икономическа дейност в различни качества – като едноличен търговец, свободна професия, земеделски производител и др., които да изискват различни вписвания в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ, но данъчно задължено за целите на ЗДДС е самото физическо лице, когато извършва облагаеми доставки, в т.ч. и за извършени продажби на стоки по електронен път.

За определяне на мястото на изпълнение при доставка на стока по електронен път се прилага общото правило на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС като това ще бъде  мястото, където стоката се намира към момента на изпращане на пратката или започване на превоза ? към получателя.

Предвид това е важно да се знае, че всички облагаеми доставки на стоки, които се намират на територията на страната при започване на превоза или изпращането им към получателя, формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС за данъчно задълженото лице, извършило доставките, независимо от това дали получателите по тях са данъчно задължени или данъчно незадължени лица и дали стоките се изпращат извън територията на страната до територията на друга държава членка или трета страна/територия. При достигане на облагаем оборот от 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец лицето е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Електронната търговия със стоки не е нищо по-различно от традиционната търговия има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както при традиционната. Поради това и приложимите счетоводни и данъчни разпоредби от търговци, извършващи електронна търговия със стоки, не се различават от нормативните актове, приложими спрямо търговци, извършващи същата дейност чрез традиционни магазини.

Срокове касаещи физическите и юридическите лица!

Промени за удължаване на сроковете

при подаване на ГДД на задължените лица

и внасянето на съответните данъци.

Ето какво трябва да знаят собствениците на

фирми за тези променени срокове!

• За декларациите по чл. 92 от ЗКПО.

Срокът за подаване на данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 година се фиксира в интервала  от 01 март до 30 юни 2021 г. Преди пандемията и въвеждането на извънредните промени, този срок беше 31 март. С това удължаване се цели да се улесни значително повече работата на самите институции и органи приемащи годишните данъчни декларации и отчети (НАП, НСИ), особено ако възникнат и други непредвидени ситуации вследствие на вирусната пандемия.В същият срок – от 01 март 2021 до 30 юни 2021 собствениците на фирми облагащи се по реда на ЗКПО следва да платят и дължимите данъци към държавния бюджет.

• За декларациите по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Тези декларации трябва да подават всички физически лица, които са заети като свободни професии, получават доходи от наем, рента, аренда, полагат допълнителен труд по извънтрудови правоотношения (граждански договор), получават авторски и лицензионни възнаграждения, регистрирани са като фирми еднолични търговци или земеделски стопани. Декларациите по чл. 50 от ЗДДФЛ се подават от фирмите еднолични търговци и регистрираните земеделски стопани в периода от 01 март 2021 до 30 юни 2021.

За физическите лица, които са длъжни да декларират доходите си с подаването на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ срока  остава непроменен – тоест от 10 януари 2021 до 30 април 2021, те са длъжни да подадат своята данъчна декларация.Подаването на данъчни декларации по чл. 50 за физическите лица става чрез индивидуален електронен подпис (за лицата, които притежават такъв издаден на физическо лице) или чрез ПИК (персонален идентификационен код). ПИК се предоставя безплатно от органите на НАП

Ако декларациите по чл. 50 от ЗДДФЛ се подадат по електронен път до 31 март данъчно задължените лица получават 5 % отстъпка от размера на дължимия данък за довнасяне. Общият размер на ползваната отстъпка не може да превишава 500 лв.

• За публикуването на Годишния финансов отчет в Търговския регистър.

Фирмите, които трябва да публикуват своите годишни финансови отчети, консолидирани отчети и годишни доклади следва да го направят до 30 септември 2021 година. Единственото изключение е срокът за подаване на декларацията за неактивност на фирмите. Той остава 30 юни 2021година.

От 01 януари 2021г. Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия се счита за трета страна за данъчни цели. Брекзит доведе и до промени в третирането на физически и юридически лица съгласно законите за пряко данъчно облагане.

• ДДС последици:

Съгласно промените в ЗДДС Обединеното кралство се счита за страна извън ЕС (трета страна) от 1 януари 2021 г. Това означава, че доставчиците, извършващи доставки между България и Обединеното кралство, вече няма да могат да прилагат правилата за доставки в Съюза. Следователно доставките на стоки между двете страни се третира, като внос или износ. Доставчиците са задължени да изпълняват съответните митнически формалности.        Общото правило е, че мястото на облагане е в държавата, където е установен доставчикът (България) и доставчикът следва да начисли ДДС според местните (български) правила; Мястото на облагане при доставки на консултантски, инженерни, маркетинг,счетоводни, електронни и други услуги от подобно естество (изброени в чл. 21, ал. 5 от Закона за ДДС) ще бъде в страната, където е установен купувачът (т.е. в Обединеното кралство) и фактурите следва да се издават от доставчика без ДДС.  ! Нека обърнем внимание на:

Когато българска фирма не е регистрирана за целите на ЗДДС, предоставя услуга (чл. 21, ал.2 от ЗДДС) на лице от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, то тази фирма няма задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС. Когато българска фирма (рег. по ДДС) е получател на услуга от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и тази услуга е на територията на България възниква задължение за самооблагане и се издава протокол по чл. 117. Когато българска фирма не е регистрирана по ДДС и получава услуга от лице от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, то за нея възниква задължение за регистрация по реда да чл. 97а от ЗДДС.

• Социални последици:

Обединеното кралство, до голяма степен съответства на правилата за координация между държавите членки на ЕС. Протоколът предвижда равенство в третирането на гражданите на ЕС и Обединеното кралство в сферата на социалното осигуряване. На този етап той предвижда и запазване на правилото, че командированите работници могат да продължат да прилагат законодателството относно социално осигуряване на държавата, от която са командировани, до 24 месеца след изпращането в другата държава. Очаква се в близко бъдеще да бъдат уточнени подробности.

• Промени свързани с доставките на стоки до или от Северна Ирландия

Доставките на стоки до или от Северна Ирландия се третират, като вътреобщностни доставки/придобивания, когато доставчикът/получателят е данъчно задължено лице, регистрирано за ДДС целите в Северна Ирландия с ДДС номер, който съдържа представката „XI.” Данъчно задължени лица, установени в Северна Ирландия, имат право на възстановяване на начислен данък върху добавената стойност за закупени от тях стоки на територията на страната. Относно доставките на услуги, Северна Ирландия ще бъде третирана като трета страна.

• Важни дати:

Данъчно задължени лица, установени в Обединеното кралство, които имат съществуваща ДДС регистрация в България, трябва да посочат акредитиран представител до:

▪ 15 януари 2021 г., ако причината за регистрация са дистанционни продажби на стоки или доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път. ▪ 31 март 2021 г. за всички други лица.

Хората, които трябва да внасят за своя сметка здравноосигурителни вноски са:

• самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
• лица, които не подлежат на осигуряване на друго основание по  Закона за здравното осигуряване.

Такива са например: безработните, които не получават обезщетение за безработица; студентите във висши училища, които не са редовна форма на обучение независимо от тяхната възраст, както и тези редовна форма на обучение над 26 – годишна възраст; докторантите, които не са държавна поръчка и редовна форма на обучение, независимо от тяхната възраст; ученици, навършили 18-годишна възраст – за периода от завършване на средното им образование до записването им във висше учебно заведение или до започване на работа; лице, наето по „граждански договор“ (без трудово правоотношение), ако не е осигурено на друго основание и полученото възнаграждение по договора (от един или повече възложители) за календарния месец е по-малко от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи по Закона за облагане доходите на физическите лица.

ВАЖНО ЗА 2021 година

• Здравни осигуровки самоосигуряващи се лица: – 650.00 лв.
• Здравни осигуровки са безработни – не по-малко от 26.00 лв. (650лв./2х8%)
• Здравни осигуровки за земеделските производители – 420.00 лв. е минимален осигурителен доход(това се отнася за техното здравно осигуряване)
• Максимален здравноосигурителен доход за 2021г. е запазен в размер на 3000.00 лв.
• Здравната осигуровка за 2021г. Се запазва в размер 8 на сто.

Плащане на здравноосигурителни вноски:

По интернет. Най-лесно, бързо и без такси можете да платите своите задължения по интернет чрез виртуалния ПОС терминал на НАП. Във всеки банков офис с платежно нареждане за плащане към бюджета. По пощата, с пощенски запис за плащане към бюджета. Без такси с дебитни и кредитни карти Mastercard, Maestro, Visa, Discover, Diners club и Bcard чрез инсталираните физически ПОС терминали на работните места в салоните за обслужване на НАП. Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях, може да направите чрез електронната услуга на НАП „Здравноосигурителен калкулатор“.

Декларации, които следва да подаде самоосигуряващото се лице:

• Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” по Наредба № Н-13 от 2019 г. Тя се подава от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
• Декларация образец 6 „Данни за дължимите осигурителни вноски“ Тази декларация се подава от самоосигуряващите се  лица по смисъла на КСО един път годишно, до 30 април на календарната година,следваща годината, за която се отнасят.

За допълнителни въпроси не се колебайте да ни пишете!

В тази сатия ще разгледаме един въпрос, който задължително възниква след регистрация на фирма, а именно: „Какви осигуровки трябва да плащам като собственик и управител на фирма?“ Вариантите са два: да се регистрирате, като Самоосигуряващо се лице или да се осигурявате по Договор за управление и контрол. Двата варианта са доста различни както по вида на осигуряването така й третирането на разхода за данъчни цели.

Какво представлява свидетелството за съдимост?

Свидетелството за съдимост е един от изброените документи при започване на работа посочен в Наредба 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Съдържа следната информация: ЕГН (ЛНЧ), ден, месец и година на раждане, месторождение, гражданство, собствено, бащино и фамилно на родителите, цел за издаване на свидетелството за съдимост.

Срок

Документът важи за срок от 6 месеца от датата на издаването му.

Изискване на свидетелство за съдимост

Свидетелството за съдимост трябва да се изисква от кандидатите за работа, които:

– ще заемат длъжност, свързана със събиране, съхраняване, разходване  или отчитане на парични или материални ценности

– фактически ще изпълняват тези функции без да са назначени на такава длъжност

– ще управляват или ще се разпореждат с такива ценности

– ще упражняват финансов контрол

– за упражняване на професия (архитект, адвокат)

– за определени разрешителни (за оръжие)

Свидетелство за съдимост и GDPR

Данните посочени в свидетелство за съдимост попадат под наименованието: „лични данни“. Защитата на лични данни е основно право на европейските граждани, залегнало в националното и общоевропейско законодателство. Общия регламент относно защитата на данните отделя специално място наобработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения. Чл.10 от GDPR предвижда, че обработването на тези лични данни следва да се осъществя под контрола на официален сайт или в случая че е разрешено от правото на ЕС или държава членка. Като правно основание за обработване на данни от свидетелството за съдимост при възникване на трудово правоотношение следва да се приеме единствено наличието на изрична нормативна разпоредба в този смисъл.

Много от фирмите изискват свидетелство за съдимост от кандидати на всякакви позиции, което е в противоречие с принципите на GDPR за свеждане на обработваните данни до необходимия минимум. В обобщение, всеки работодател, който е администратор на лични данни може да провери дали кандидатът за негова позиция има съдебна присъда с електронен подпис в сайта на Министерство на правосъдието: https://cs.mjs.bg/. Всяко лице също може да поиска издаването на свидетелство за съдимост като отиде лично и попълни документи в Софийския районен съд или чрез електронен подпис на сайта: https://cs.mjs.bg/. Електронното свидетелство за съдимост дава  информация за лица, които нямат съдебни присъди или за наложени административни наказания по чл. 78а от Наказателния кодекс.

Регистрацията по ЗДДС е едно от нещата, които собствениците на фирми се стремят да избягват освен ако не е изрично наложително. Причините са, че след като влязат в кръга на данъчно-задължените лица попадащи под ударите на този закон, те следва да следят изключително стриктно документацията си, да подават в срокове нужните документи  и съответно да внасят дължимото към държавата ДДС.Тук необходимостта от добър счетоводител е неизбежна, защото ако се пропусне срока за подаване на справка декларация глобите са солидни!

• Регистрация по избор чл. 100 от ЗДДС. Тази регистрация може да се направи още при създаването на фирмата преди започване на дейността й, така и след стратирането. Много често тази регистрация е малко принудителна, защото повечето клиенти са регистритани по ДДС и искат да се възползват от приспадане на данъчния кредит.
• Задължителна регистрация чл. 96 ал. 1 от ЗДДС. Тази регистрация е за всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни  месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
• Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя чл. 97а от ЗДДС. Тази регистрация се прави когато се работи с платформи като Google, Facebook, Upwork, Ebay, Shopify или например се плаща хостинг, VPS, теми за WordPress и др. услуги от чужбина. Необходима е заради ползването или предоставянето на платени услуги от чужбина и забележете – прави се преди да стартирате работа с тях. Регистрацията на фирма по чл. 97а от ЗДДС е по-различна от „нормалната“ регистрация по ЗДДС (най-често по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС). Когато една фирма е регистрирана на основание чл. 97а от ЗДДС, тя не начислява ДДС при продажба и не си приспада ДДС при покупка на стоки или услуги. Като цяло, за сделките с място на изпълнение територията на Република България, дружеството работи така все едно не е регистрирано по ДДС.
• Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки чл.98 от ЗДДС. Тази регистрация се прилага,когато има налице дистанционна продажба, а именно когато: стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази в която транспортът приключва;Доставчикът на стоките е регистриран по ЗДДС в държава членка, различна от тази в която транспортът приключва;

Получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС в държава членка при ВОП в държава членка, където транспортът приключва.Регистрацията се извършва не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата от 70 000 лв. Доставката с която се надхвърля сумата от 70 000 лв. подлежи на облагане.Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване чл. 99 от ЗДДС. Тази регистрация се прилага за лица, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки. Лицата са задължени да подадат заявление за регистрация не по-късно от седем дневен срок преди датата на придобиването, с което общата стойност на облагаемите ВОП надвишава 20 000лв. С ДДС се облага и ВОП, с който се надхвърля прага от 20 000лв.

Каква е процедурата за регистрация по ДДС?

Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец или заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията.Заявлението в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите се подава:

1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;

2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;

3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;

4. от акредитиран представител.

5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно;

6. от адвокат, изрично упълномощен за това от лицата по т. 1 – 4 с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.

Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявлението за регистрация трябва да съдържа основанието за регистрация, като към него се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. Заявлението за регистрация по избор пред Агенцията по вписванията трябва да съдържа основанието за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. При заявяване за вписване на първоначална регистрация пред Агенцията по вписванията лицето не прилага справка за облагаем оборот.

В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация.

Във връзка с документалната обоснованост при счетоводното формиране на разходите и тяхното признаване за данъчни цели е необходимо наличието на първичен документ, доказващ зареждането на горива, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др. За да бъде изписвано горивото като разход, документът за доставка не е достатъчно основание, тъй като в момента на покупката не се правят записи по разходните сметки, а по материалните сметки на предприятието. Изписването на гориво, отразено в счетоводството на предприятието като разход, също следва да е документално обоснован. Като първичен документ служи пътния лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали съгласно нормения разход на гориво на 100 км. пробег и пропътуваните километри.

Счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива, тъй като разходът за материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО. В тази връзка, пътният лист или пътната книжка трябва да съдържат не само пропътуваните километри, но и описание на маршрута. Реалният разход на гориво следва да бъде съобразен и с различните експлоатационни условия, с вида на маршрута и атмосферните условия, при които се използват транспортните средства на предприятието. Наличието на пътен лист без документ за покупка, както и наличието на документ за покупка без пътен лист, не са основание за признаване на разхода на гориво.

Има три възможности, в зависимост от това как е избрало лицето да се определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура:

• ако лицето е избрало да определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 1, буква „а” като съотношение между изминатите километри и общия пробег на автомобила, при който случай общият размер на всички разходи, свързани с превозни средства, се умножи по съотношението между изминатите километри за лично ползване и общите изминати километри от съответното превозно средство, то отново наличието на пътен лист, пътна книжка или друг подобен документ се изисква с оглед определянето на посоченото по-горе съотношение;

• ако лицето е избрало да определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 1, буква „б” като съотношение между часовете на лично ползване и общите часове на ползване на автомобила, при който случай общият размер на всички разходи, свързани с превозни средства, се умножи по съотношението между часовете на лично ползване на автомобила и общите часове на ползване на съответното превозно средство, то отново наличието на пътен лист, пътна книжка или друг подобен документсе изисква с оглед определянето на посоченото по-горе часово съотношение;

• ако лицето е избрало да определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 2 от ЗКПО , т.е. основата за облагане е 50 на сто от всички разходи, свързани с превозното средство – единствено и само в този случай лицето ще има право да не оформя пътен лист, пътна книжка или друг подобен документ за доказване на извършения разход.