Блог

(1) При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при:
1.    едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 6 000 лв.;
2.    две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 12 000 лв.;
3.    три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 18 000 лв.

При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 12 000 лв.

За 2023 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 – 3 от същия закон, както и с разликата:
1.    между допустимия размер за 2023 г. на данъчното облекчение по чл. 22в, предвиден в ал. 1, и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи за същата година;
2.    между 12 000 лв. и размера на ползваното данъчно облекчение по чл. 22г от същия закон за 2023 г.
Данъчните облекчения за 2023 г. по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон със следните суми:
1.    за едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 500 лв.;
2.    за две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 000 лв.;
3.    за три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 500 лв.;
4.    за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в размер на 1 000 лв.

Работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:
1.    за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
2.    другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
3.    работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
Данъчното облекчение се ползва авансово по реда на ал. 4 до размера на сумата от месечната данъчна основа за доходи от трудово правоотношение на лицето, определена по реда на чл. 42, ал. 1-3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Намаляването по ал. 9 на размера на дължимия авансов данък за първо – трето тримесечие – до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
1.    за едно ненавършило пълнолетие дете – 150 лв.;
2.    за две ненавършили пълнолетие деца – 300 лв.;
3.    за три и повече ненавършили пълнолетие деца – 450 лв.;
4.    за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – 300 лв.

Годишният размер на данъчното облекчение по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. в случаите по ал. 9 се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

В Закона за корпоративното подоходно облагане се правят изменения във връзка с ваучерите за храна.

От 1 януари 2023 г. (със задна дата) ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане ще могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма. Остава сумата от 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна, която няма да се облага с данък социални разходи.

От 1 януари 2024 г. се въвеждат „Ваучери за храна на електронен носител“. Те са платежни инструменти, които могат да бъдат използвани само по ограничен начин и отговарят на условията по чл. 2, ал. 1, т. 11, буква „в“ от Закона за платежните услуги и платежните системи, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват за заплащане на храна и хранителни продукти в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и други, осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните, съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Ваучерите за храна на електронен носител не са електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. Електронен носител може да бъде физически електронен носител или виртуален електронен носител и се зарежда само с ваучери за храна от оператор.

Операторите по чл. 209, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане могат да отпечатват и предоставят ваучери за храна на хартиен носител до 30 юни 2024 г. След тази дата ваучерите за храна ще могат да бъдат само електронни.

За периода от 1 януари 2024 г. до 30 юни 2024 г. данъчно задължените лица могат да предоставят на наетите лица за конкретен месец само ваучери за храна на хартиен носител по чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане или само ваучери за храна на електронен носител по чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО, паричното обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Забраната за изплащане на паричното обезщетение се отнася само за периода на отпуска за бременност и раждане до 135 календарни дни, тъй като отпускът за този срок се разрешава от здравните органи с болничен лист. От текста на разпоредбата следва, че забраната не се отнася за периода на отпуска след 135-те дни, който се разрешава от работодателя по заявление на майката. Започването на работа по граждански договор също не е пречка за получаване пълния размер на обезщетението, тъй като лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, не подлежат на осигуряване за общо заболяване и майчинство – по аргумент от чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО.

Лицето има право да получава парично обезщетение за бременност и раждане в пълния размер за времето на ползване на отпуск от 135 до 410 календарни дни по основанието, по което е било осигурено за общо заболяване и майчинство към деня на настъпване на риска, и в случай, че по-късно за него възникне осигуряване като самоосигуряващо се лице (т.е. да работи във собствената си фирма). Без значение е дали лицето ще се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт или по свой избор ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство.

В КСО са въведени основания за спиране на изплащането или изплащане в намален размер на обезщетението – например, при смърт на детето, даване за осиновяване или неизползване на отпуска. Но такива обстоятелства в случая не са налице.

 Ако:

• не се прекрати трудовото правоотношение и
• не се прекрати ползването на този отпуск,
• няма предпоставки изплащане в намален размер.

Това е така, защото обезщетението е отпуснато и се получава на база отпуска по трудовото правоотношение.Още повече, че за работата по гражданския договор лицето не подлежи на осигуряване във фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО, като при наличие на горепосочените предпоставки, няма причина майката да не получава пълния размер на въпросното обезщетение за периода до изтичане на отпуска за бременност и раждане, който ползва по трудовото правоотношение.

Etsy.com е уебсайт за електронна търговия, фокусиран главно върху стоки изработени ръчно и антики. Разбира се можете да намерите и доста други неща в този сайт.
*Ако сте решили само да разгледате платформата и да качите няколко обяви(листинга), за да видите дали ще има продажба, за малък период от време и реализирате малки обороти / от порядъка на до 100лв. на месец/ и в края на годината си подадете Годишна Данъчна Декларация, в която да обложите тези доходи, това за момента все още е допустимо като вариант.

Ако обаче сте решили да правите сериозен бизнес, искате да сте напълно изрядни пред закона и да сте сигурни, че няма да имате проблеми първото нещо, което трябва да направите е:
1. Регистрация на фирма. Ако ще извършвате дейността сам ви е необходимо ЕООД, ако ще сте двама или повече съдружници в това начинание ще е необходимо да регистрирате ООД. Нашият адвокат от Елиа Акаунтинг ООД, може да подготви документи по регистрацията на фирмата ви.
2. Регистрация по ДДС – Преди още да сте стартирали дейността си трябва да регистрирате фирмата си по ДДС, при което ще получите т.нар. ДДС /VAT/ номер, който е необходимо да посочите при създаване на акаунтите си. ДДС регистрацията е необходима дори само поради факта, че Etsy използва свое европейско дружество в Ирландия, затова трябва да се регистрирате по ДДС на основание чл. 97А от ЗДДС, или така наречената частична регистрация.
3. Създаване на фирмен акаунт в платформата на Etsy, за да получавате инвойс от тях, които ще бъде обложен с ДДС в България – 20%
4. Регистрация на магазина в НАП – Налага се единствено ако имате изрично задължение съгласно Наредба Н-18 за издаване на касов бон.

Суми върху които трябва да се осигурявам, като собственик.

Тук осигуровките се изчисляват на база минималната работна заплата за страната, която за 2022г. е 710лв. Като сума минимума който дължите на месец е около 197лв. При определени условия има и по-изгодни начини на осигуряване, но това зависи вече от обема на вашите продажби и финансовите резултати, които генерирате. Ако извършвате дейността като ООД изрично задължение за осигуряване има само Управителя на дружеството.

Има определени случаи, при които не дължите осигуровки като например:

Ако се осигурявате на максималният осигурителен доход на друго място /по трудов договор или в друга фирма/. За 2022г. максималният осигурителен доход е 3 400лв. Има и вариант, при който ако се осигурявате на малко по ниска от тази сума, да се доосигурявате само с разликата до 3 400лв. Ако сте собственик на няколко фирми, осигуровки дължите само в една от тях. В останалите извършвате само дейност без осигуряване. Ето какво трябва да изпращате на вашия счетоводител, за да бъде успешно осчетоводен месеца през, който сте работили:
Отчети от Etsy, които показват направените продажби за периода. Всички разходни документи имащи отношение към вашата дейност. Банкови движения по фирмените сметки. Отчети от PayPal, Wise, Revolut  или други платежни системи.

                                               

Електронната търговия се развива изключително експанзивно през последните няколко години, като очакванията в бъдеще за ръст на продажбите чрез онлайн магазини са още по-големи. Статистиката сочи увеличение близо с 10% на новите онлайн магазини за последното шестмесечие. Ръстът е само за последните шест месеца – от м. април до края на м. октомври 2020 г., сравнено със същия период на 2019г., като отчита ясно тенденцията за развитие на онлайн търговията.  През 2021г. Процентът ще скочи още повече, сочат проучвания.

Предимствата на онлайн търговията като лесен и бърз достъп на клиентите до стоките, по-ниските експлоатационни разходи, улесняване на плащанията, желанията на хората за мобилност и спестяване на време, предизвикват все повече предприемачи да се ориентират към тази форма на търговска дейност.

Данъчното облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) на доставките на стоки, извършени по електронен път, не се отличава от облагането на доставките, извършени чрез традиционните способи за продажба по отношение на определяне на мястото на изпълнение и характера на доставката, данъчната основа и лицето-платец на данъка. Различие е налице по отношение на определяне на датата на данъчното събитие, която не се определя по общото правило на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, а по специалното правило на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, съгласно което, при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането.

По отношение на физическите лица следва да се има предвид, че едно физическо лице може да осъществява независима икономическа дейност в различни качества – като едноличен търговец, свободна професия, земеделски производител и др., които да изискват различни вписвания в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ, но данъчно задължено за целите на ЗДДС е самото физическо лице, когато извършва облагаеми доставки, в т.ч. и за извършени продажби на стоки по електронен път.

За определяне на мястото на изпълнение при доставка на стока по електронен път се прилага общото правило на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС като това ще бъде  мястото, където стоката се намира към момента на изпращане на пратката или започване на превоза ? към получателя.

Предвид това е важно да се знае, че всички облагаеми доставки на стоки, които се намират на територията на страната при започване на превоза или изпращането им към получателя, формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС за данъчно задълженото лице, извършило доставките, независимо от това дали получателите по тях са данъчно задължени или данъчно незадължени лица и дали стоките се изпращат извън територията на страната до територията на друга държава членка или трета страна/територия. При достигане на облагаем оборот от 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец лицето е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Електронната търговия със стоки не е нищо по-различно от традиционната търговия има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както при традиционната. Поради това и приложимите счетоводни и данъчни разпоредби от търговци, извършващи електронна търговия със стоки, не се различават от нормативните актове, приложими спрямо търговци, извършващи същата дейност чрез традиционни магазини.

Срокове касаещи физическите и юридическите лица!

Промени за удължаване на сроковете

при подаване на ГДД на задължените лица

и внасянето на съответните данъци.

Ето какво трябва да знаят собствениците на

фирми за тези променени срокове!

• За декларациите по чл. 92 от ЗКПО.

Срокът за подаване на данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 година се фиксира в интервала  от 01 март до 30 юни 2021 г. Преди пандемията и въвеждането на извънредните промени, този срок беше 31 март. С това удължаване се цели да се улесни значително повече работата на самите институции и органи приемащи годишните данъчни декларации и отчети (НАП, НСИ), особено ако възникнат и други непредвидени ситуации вследствие на вирусната пандемия.В същият срок – от 01 март 2021 до 30 юни 2021 собствениците на фирми облагащи се по реда на ЗКПО следва да платят и дължимите данъци към държавния бюджет.

• За декларациите по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Тези декларации трябва да подават всички физически лица, които са заети като свободни професии, получават доходи от наем, рента, аренда, полагат допълнителен труд по извънтрудови правоотношения (граждански договор), получават авторски и лицензионни възнаграждения, регистрирани са като фирми еднолични търговци или земеделски стопани. Декларациите по чл. 50 от ЗДДФЛ се подават от фирмите еднолични търговци и регистрираните земеделски стопани в периода от 01 март 2021 до 30 юни 2021.

За физическите лица, които са длъжни да декларират доходите си с подаването на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ срока  остава непроменен – тоест от 10 януари 2021 до 30 април 2021, те са длъжни да подадат своята данъчна декларация.Подаването на данъчни декларации по чл. 50 за физическите лица става чрез индивидуален електронен подпис (за лицата, които притежават такъв издаден на физическо лице) или чрез ПИК (персонален идентификационен код). ПИК се предоставя безплатно от органите на НАП

Ако декларациите по чл. 50 от ЗДДФЛ се подадат по електронен път до 31 март данъчно задължените лица получават 5 % отстъпка от размера на дължимия данък за довнасяне. Общият размер на ползваната отстъпка не може да превишава 500 лв.

• За публикуването на Годишния финансов отчет в Търговския регистър.

Фирмите, които трябва да публикуват своите годишни финансови отчети, консолидирани отчети и годишни доклади следва да го направят до 30 септември 2021 година. Единственото изключение е срокът за подаване на декларацията за неактивност на фирмите. Той остава 30 юни 2021година.

От 01 януари 2021г. Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия се счита за трета страна за данъчни цели. Брекзит доведе и до промени в третирането на физически и юридически лица съгласно законите за пряко данъчно облагане.

• ДДС последици:

Съгласно промените в ЗДДС Обединеното кралство се счита за страна извън ЕС (трета страна) от 1 януари 2021 г. Това означава, че доставчиците, извършващи доставки между България и Обединеното кралство, вече няма да могат да прилагат правилата за доставки в Съюза. Следователно доставките на стоки между двете страни се третира, като внос или износ. Доставчиците са задължени да изпълняват съответните митнически формалности.        Общото правило е, че мястото на облагане е в държавата, където е установен доставчикът (България) и доставчикът следва да начисли ДДС според местните (български) правила; Мястото на облагане при доставки на консултантски, инженерни, маркетинг,счетоводни, електронни и други услуги от подобно естество (изброени в чл. 21, ал. 5 от Закона за ДДС) ще бъде в страната, където е установен купувачът (т.е. в Обединеното кралство) и фактурите следва да се издават от доставчика без ДДС.  ! Нека обърнем внимание на:

Когато българска фирма не е регистрирана за целите на ЗДДС, предоставя услуга (чл. 21, ал.2 от ЗДДС) на лице от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, то тази фирма няма задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС. Когато българска фирма (рег. по ДДС) е получател на услуга от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и тази услуга е на територията на България възниква задължение за самооблагане и се издава протокол по чл. 117. Когато българска фирма не е регистрирана по ДДС и получава услуга от лице от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, то за нея възниква задължение за регистрация по реда да чл. 97а от ЗДДС.

• Социални последици:

Обединеното кралство, до голяма степен съответства на правилата за координация между държавите членки на ЕС. Протоколът предвижда равенство в третирането на гражданите на ЕС и Обединеното кралство в сферата на социалното осигуряване. На този етап той предвижда и запазване на правилото, че командированите работници могат да продължат да прилагат законодателството относно социално осигуряване на държавата, от която са командировани, до 24 месеца след изпращането в другата държава. Очаква се в близко бъдеще да бъдат уточнени подробности.

• Промени свързани с доставките на стоки до или от Северна Ирландия

Доставките на стоки до или от Северна Ирландия се третират, като вътреобщностни доставки/придобивания, когато доставчикът/получателят е данъчно задължено лице, регистрирано за ДДС целите в Северна Ирландия с ДДС номер, който съдържа представката „XI.” Данъчно задължени лица, установени в Северна Ирландия, имат право на възстановяване на начислен данък върху добавената стойност за закупени от тях стоки на територията на страната. Относно доставките на услуги, Северна Ирландия ще бъде третирана като трета страна.

• Важни дати:

Данъчно задължени лица, установени в Обединеното кралство, които имат съществуваща ДДС регистрация в България, трябва да посочат акредитиран представител до:

▪ 15 януари 2021 г., ако причината за регистрация са дистанционни продажби на стоки или доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път. ▪ 31 март 2021 г. за всички други лица.

Хората, които трябва да внасят за своя сметка здравноосигурителни вноски са:

• самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
• лица, които не подлежат на осигуряване на друго основание по  Закона за здравното осигуряване.

Такива са например: безработните, които не получават обезщетение за безработица; студентите във висши училища, които не са редовна форма на обучение независимо от тяхната възраст, както и тези редовна форма на обучение над 26 – годишна възраст; докторантите, които не са държавна поръчка и редовна форма на обучение, независимо от тяхната възраст; ученици, навършили 18-годишна възраст – за периода от завършване на средното им образование до записването им във висше учебно заведение или до започване на работа; лице, наето по „граждански договор“ (без трудово правоотношение), ако не е осигурено на друго основание и полученото възнаграждение по договора (от един или повече възложители) за календарния месец е по-малко от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи по Закона за облагане доходите на физическите лица.

ВАЖНО ЗА 2021 година

• Здравни осигуровки самоосигуряващи се лица: – 650.00 лв.
• Здравни осигуровки са безработни – не по-малко от 26.00 лв. (650лв./2х8%)
• Здравни осигуровки за земеделските производители – 420.00 лв. е минимален осигурителен доход(това се отнася за техното здравно осигуряване)
• Максимален здравноосигурителен доход за 2021г. е запазен в размер на 3000.00 лв.
• Здравната осигуровка за 2021г. Се запазва в размер 8 на сто.

Плащане на здравноосигурителни вноски:

По интернет. Най-лесно, бързо и без такси можете да платите своите задължения по интернет чрез виртуалния ПОС терминал на НАП. Във всеки банков офис с платежно нареждане за плащане към бюджета. По пощата, с пощенски запис за плащане към бюджета. Без такси с дебитни и кредитни карти Mastercard, Maestro, Visa, Discover, Diners club и Bcard чрез инсталираните физически ПОС терминали на работните места в салоните за обслужване на НАП. Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях, може да направите чрез електронната услуга на НАП „Здравноосигурителен калкулатор“.

Декларации, които следва да подаде самоосигуряващото се лице:

• Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” по Наредба № Н-13 от 2019 г. Тя се подава от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
• Декларация образец 6 „Данни за дължимите осигурителни вноски“ Тази декларация се подава от самоосигуряващите се  лица по смисъла на КСО един път годишно, до 30 април на календарната година,следваща годината, за която се отнасят.

За допълнителни въпроси не се колебайте да ни пишете!

В тази сатия ще разгледаме един въпрос, който задължително възниква след регистрация на фирма, а именно: „Какви осигуровки трябва да плащам като собственик и управител на фирма?“ Вариантите са два: да се регистрирате, като Самоосигуряващо се лице или да се осигурявате по Договор за управление и контрол. Двата варианта са доста различни както по вида на осигуряването така й третирането на разхода за данъчни цели.

Какво представлява свидетелството за съдимост?

Свидетелството за съдимост е един от изброените документи при започване на работа посочен в Наредба 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Съдържа следната информация: ЕГН (ЛНЧ), ден, месец и година на раждане, месторождение, гражданство, собствено, бащино и фамилно на родителите, цел за издаване на свидетелството за съдимост.

Срок

Документът важи за срок от 6 месеца от датата на издаването му.

Изискване на свидетелство за съдимост

Свидетелството за съдимост трябва да се изисква от кандидатите за работа, които:

– ще заемат длъжност, свързана със събиране, съхраняване, разходване  или отчитане на парични или материални ценности

– фактически ще изпълняват тези функции без да са назначени на такава длъжност

– ще управляват или ще се разпореждат с такива ценности

– ще упражняват финансов контрол

– за упражняване на професия (архитект, адвокат)

– за определени разрешителни (за оръжие)

Свидетелство за съдимост и GDPR

Данните посочени в свидетелство за съдимост попадат под наименованието: „лични данни“. Защитата на лични данни е основно право на европейските граждани, залегнало в националното и общоевропейско законодателство. Общия регламент относно защитата на данните отделя специално място наобработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения. Чл.10 от GDPR предвижда, че обработването на тези лични данни следва да се осъществя под контрола на официален сайт или в случая че е разрешено от правото на ЕС или държава членка. Като правно основание за обработване на данни от свидетелството за съдимост при възникване на трудово правоотношение следва да се приеме единствено наличието на изрична нормативна разпоредба в този смисъл.

Много от фирмите изискват свидетелство за съдимост от кандидати на всякакви позиции, което е в противоречие с принципите на GDPR за свеждане на обработваните данни до необходимия минимум. В обобщение, всеки работодател, който е администратор на лични данни може да провери дали кандидатът за негова позиция има съдебна присъда с електронен подпис в сайта на Министерство на правосъдието: https://cs.mjs.bg/. Всяко лице също може да поиска издаването на свидетелство за съдимост като отиде лично и попълни документи в Софийския районен съд или чрез електронен подпис на сайта: https://cs.mjs.bg/. Електронното свидетелство за съдимост дава  информация за лица, които нямат съдебни присъди или за наложени административни наказания по чл. 78а от Наказателния кодекс.