Archive януари 28, 2021

Ето какво трябва да знаем при внасянето на здравни осигуровки за наша сметка.

Хората, които трябва да внасят за своя сметка здравноосигурителни вноски са:

  • самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
  • лица, които не подлежат на осигуряване на друго основание по  Закона за здравното осигуряване.

Такива са например: безработните, които не получават обезщетение за безработица; студентите във висши училища, които не са редовна форма на обучение независимо от тяхната възраст, както и тези редовна форма на обучение над 26 – годишна възраст; докторантите, които не са държавна поръчка и редовна форма на обучение, независимо от тяхната възраст; ученици, навършили 18-годишна възраст – за периода от завършване на средното им образование до записването им във висше учебно заведение или до започване на работа; лице, наето по „граждански договор“ (без трудово правоотношение), ако не е осигурено на друго основание и полученото възнаграждение по договора (от един или повече възложители) за календарния месец е по-малко от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи по Закона за облагане доходите на физическите лица.

ВАЖНО ЗА 2021 година

  • Здравни осигуровки самоосигуряващи се лица: – 650.00 лв.
  • Здравни осигуровки са безработни – не по-малко от 26.00 лв. (650лв./2х8%)
  • Здравни осигуровки за земеделските производители – 420.00 лв. е минимален осигурителен доход(това се отнася за техното здравно осигуряване)
  • Максимален здравноосигурителен доход за 2021г. е запазен в размер на 3000.00 лв.
  • Здравната осигуровка за 2021г. Се запазва в размер 8 на сто.

Плащане на здравноосигурителни вноски:

По интернет. Най-лесно, бързо и без такси можете да платите своите задължения по интернет чрез виртуалния ПОС терминал на НАП. Във всеки банков офис с платежно нареждане за плащане към бюджета. По пощата, с пощенски запис за плащане към бюджета. Без такси с дебитни и кредитни карти Mastercard, Maestro, Visa, Discover, Diners club и Bcard чрез инсталираните физически ПОС терминали на работните места в салоните за обслужване на НАП. Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях, може да направите чрез електронната услуга на НАП „Здравноосигурителен калкулатор“.

Декларации, които следва да подаде самоосигуряващото се лице:

  • Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” по Наредба № Н-13 от 2019 г. Тя се подава от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
  • Декларация образец 6 „Данни за дължимите осигурителни вноски“ Тази декларация се подава от самоосигуряващите се  лица по смисъла на КСО един път годишно, до 30 април на календарната година,следваща годината, за която се отнасят.

За допълнителни въпроси не се колебайте да ни пишете!

Какви осигуровки трябва да плаща собственик и управител на фирма – ДУК или СОЛ?

В тази сатия ще разгледаме един въпрос, който задължително възниква след регистрация на фирма, а именно: „Какви осигуровки трябва да плащам като собственик и управител на фирма?“ Вариантите са два: да се регистрирате, като Самоосигуряващо се лице или да се осигурявате по Договор за управление и контрол. Двата варианта са доста различни както по вида на осигуряването така й третирането на разхода за данъчни цели.

Необходимо ли е свидетелство за съдимост при постъпване на нова работа?

Какво представлява свидетелството за съдимост?

Свидетелството за съдимост е един от изброените документи при започване на работа посочен в Наредба 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Съдържа следната информация: ЕГН (ЛНЧ), ден, месец и година на раждане, месторождение, гражданство, собствено, бащино и фамилно на родителите, цел за издаване на свидетелството за съдимост.

Срок

Документът важи за срок от 6 месеца от датата на издаването му.

Изискване на свидетелство за съдимост

Свидетелството за съдимост трябва да се изисква от кандидатите за работа, които:

– ще заемат длъжност, свързана със събиране, съхраняване, разходване  или отчитане на парични или материални ценности

– фактически ще изпълняват тези функции без да са назначени на такава длъжност

– ще управляват или ще се разпореждат с такива ценности

– ще упражняват финансов контрол

– за упражняване на професия (архитект, адвокат)

– за определени разрешителни (за оръжие)

Свидетелство за съдимост и GDPR

Данните посочени в свидетелство за съдимост попадат под наименованието: „лични данни“. Защитата на лични данни е основно право на европейските граждани, залегнало в националното и общоевропейско законодателство. Общия регламент относно защитата на данните отделя специално място наобработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения. Чл.10 от GDPR предвижда, че обработването на тези лични данни следва да се осъществя под контрола на официален сайт или в случая че е разрешено от правото на ЕС или държава членка. Като правно основание за обработване на данни от свидетелството за съдимост при възникване на трудово правоотношение следва да се приеме единствено наличието на изрична нормативна разпоредба в този смисъл.

Много от фирмите изискват свидетелство за съдимост от кандидати на всякакви позиции, което е в противоречие с принципите на GDPR за свеждане на обработваните данни до необходимия минимум. В обобщение, всеки работодател, който е администратор на лични данни може да провери дали кандидатът за негова позиция има съдебна присъда с електронен подпис в сайта на Министерство на правосъдието: https://cs.mjs.bg/. Всяко лице също може да поиска издаването на свидетелство за съдимост като отиде лично и попълни документи в Софийския районен съд или чрез електронен подпис на сайта: https://cs.mjs.bg/. Електронното свидетелство за съдимост дава  информация за лица, които нямат съдебни присъди или за наложени административни наказания по чл. 78а от Наказателния кодекс.

Какво трябва да знаем за регистрацията по ДДС, ако сме собственик на фирма?

Регистрацията по ЗДДС е едно от нещата, които собствениците на фирми се стремят да избягват освен ако не е изрично наложително. Причините са, че след като влязат в кръга на данъчно-задължените лица попадащи под ударите на този закон, те следва да следят изключително стриктно документацията си, да подават в срокове нужните документи  и съответно да внасят дължимото към държавата ДДС.Тук необходимостта от добър счетоводител е неизбежна, защото ако се пропусне срока за подаване на справка декларация глобите са солидни!

  • Регистрация по избор чл. 100 от ЗДДС. Тази регистрация може да се направи още при създаването на фирмата преди започване на дейността й, така и след стратирането. Много често тази регистрация е малко принудителна, защото повечето клиенти са регистритани по ДДС и искат да се възползват от приспадане на данъчния кредит.
  • Задължителна регистрация чл. 96 ал. 1 от ЗДДС. Тази регистрация е за всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни  месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
  • Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя чл. 97а от ЗДДС. Тази регистрация се прави когато се работи с платформи като Google, Facebook, Upwork, Ebay, Shopify или например се плаща хостинг, VPS, теми за WordPress и др. услуги от чужбина. Необходима е заради ползването или предоставянето на платени услуги от чужбина и забележете – прави се преди да стартирате работа с тях. Регистрацията на фирма по чл. 97а от ЗДДС е по-различна от „нормалната“ регистрация по ЗДДС (най-често по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС). Когато една фирма е регистрирана на основание чл. 97а от ЗДДС, тя не начислява ДДС при продажба и не си приспада ДДС при покупка на стоки или услуги. Като цяло, за сделките с място на изпълнение територията на Република България, дружеството работи така все едно не е регистрирано по ДДС.
  • Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки чл.98 от ЗДДС. Тази регистрация се прилага,когато има налице дистанционна продажба, а именно когато: стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази в която транспортът приключва;Доставчикът на стоките е регистриран по ЗДДС в държава членка, различна от тази в която транспортът приключва;

Получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС в държава членка при ВОП в държава членка, където транспортът приключва.Регистрацията се извършва не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата от 70 000 лв. Доставката с която се надхвърля сумата от 70 000 лв. подлежи на облагане.Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване чл. 99 от ЗДДС. Тази регистрация се прилага за лица, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки. Лицата са задължени да подадат заявление за регистрация не по-късно от седем дневен срок преди датата на придобиването, с което общата стойност на облагаемите ВОП надвишава 20 000лв. С ДДС се облага и ВОП, с който се надхвърля прага от 20 000лв.

Каква е процедурата за регистрация по ДДС?

Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец или заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията.Заявлението в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите се подава:

1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;

2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;

3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;

4. от акредитиран представител.

5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно;

6. от адвокат, изрично упълномощен за това от лицата по т. 1 – 4 с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.

Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявлението за регистрация трябва да съдържа основанието за регистрация, като към него се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. Заявлението за регистрация по избор пред Агенцията по вписванията трябва да съдържа основанието за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. При заявяване за вписване на първоначална регистрация пред Агенцията по вписванията лицето не прилага справка за облагаем оборот.

В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация.

Отчитане и признаване на разходи за гориво

Във връзка с документалната обоснованост при счетоводното формиране на разходите и тяхното признаване за данъчни цели е необходимо наличието на първичен документ, доказващ зареждането на горива, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др. За да бъде изписвано горивото като разход, документът за доставка не е достатъчно основание, тъй като в момента на покупката не се правят записи по разходните сметки, а по материалните сметки на предприятието. Изписването на гориво, отразено в счетоводството на предприятието като разход, също следва да е документално обоснован. Като първичен документ служи пътния лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали съгласно нормения разход на гориво на 100 км. пробег и пропътуваните километри.

Счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива, тъй като разходът за материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО. В тази връзка, пътният лист или пътната книжка трябва да съдържат не само пропътуваните километри, но и описание на маршрута. Реалният разход на гориво следва да бъде съобразен и с различните експлоатационни условия, с вида на маршрута и атмосферните условия, при които се използват транспортните средства на предприятието. Наличието на пътен лист без документ за покупка, както и наличието на документ за покупка без пътен лист, не са основание за признаване на разхода на гориво.

Има три възможности, в зависимост от това как е избрало лицето да се определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура:

  • ако лицето е избрало да определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 1, буква „а” като съотношение между изминатите километри и общия пробег на автомобила, при който случай общият размер на всички разходи, свързани с превозни средства, се умножи по съотношението между изминатите километри за лично ползване и общите изминати километри от съответното превозно средство, то отново наличието на пътен лист, пътна книжка или друг подобен документ се изисква с оглед определянето на посоченото по-горе съотношение;
  • ако лицето е избрало да определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 1, буква „б” като съотношение между часовете на лично ползване и общите часове на ползване на автомобила, при който случай общият размер на всички разходи, свързани с превозни средства, се умножи по съотношението между часовете на лично ползване на автомобила и общите часове на ползване на съответното превозно средство, то отново наличието на пътен лист, пътна книжка или друг подобен документсе изисква с оглед определянето на посоченото по-горе часово съотношение;
  • ако лицето е избрало да определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 2 от ЗКПО , т.е. основата за облагане е 50 на сто от всички разходи, свързани с превозното средство – единствено и само в този случай лицето ще има право да не оформя пътен лист, пътна книжка или друг подобен документ за доказване на извършения разход.