Какво трябва да знаем за регистрацията по ДДС, ако сме собственик на фирма?

Регистрацията по ЗДДС е едно от нещата, които собствениците на фирми се стремят да избягват освен ако не е изрично наложително. Причините са, че след като влязат в кръга на данъчно-задължените лица попадащи под ударите на този закон, те следва да следят изключително стриктно документацията си, да подават в срокове нужните документи  и съответно да внасят дължимото към държавата ДДС.Тук необходимостта от добър счетоводител е неизбежна, защото ако се пропусне срока за подаване на справка декларация глобите са солидни!

  • Регистрация по избор чл. 100 от ЗДДС. Тази регистрация може да се направи още при създаването на фирмата преди започване на дейността й, така и след стратирането. Много често тази регистрация е малко принудителна, защото повечето клиенти са регистритани по ДДС и искат да се възползват от приспадане на данъчния кредит.
  • Задължителна регистрация чл. 96 ал. 1 от ЗДДС. Тази регистрация е за всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни  месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
  • Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя чл. 97а от ЗДДС. Тази регистрация се прави когато се работи с платформи като Google, Facebook, Upwork, Ebay, Shopify или например се плаща хостинг, VPS, теми за WordPress и др. услуги от чужбина. Необходима е заради ползването или предоставянето на платени услуги от чужбина и забележете – прави се преди да стартирате работа с тях. Регистрацията на фирма по чл. 97а от ЗДДС е по-различна от „нормалната“ регистрация по ЗДДС (най-често по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС). Когато една фирма е регистрирана на основание чл. 97а от ЗДДС, тя не начислява ДДС при продажба и не си приспада ДДС при покупка на стоки или услуги. Като цяло, за сделките с място на изпълнение територията на Република България, дружеството работи така все едно не е регистрирано по ДДС.
  • Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки чл.98 от ЗДДС. Тази регистрация се прилага,когато има налице дистанционна продажба, а именно когато: стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази в която транспортът приключва;Доставчикът на стоките е регистриран по ЗДДС в държава членка, различна от тази в която транспортът приключва;

Получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС в държава членка при ВОП в държава членка, където транспортът приключва.Регистрацията се извършва не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата от 70 000 лв. Доставката с която се надхвърля сумата от 70 000 лв. подлежи на облагане.Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване чл. 99 от ЗДДС. Тази регистрация се прилага за лица, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки. Лицата са задължени да подадат заявление за регистрация не по-късно от седем дневен срок преди датата на придобиването, с което общата стойност на облагаемите ВОП надвишава 20 000лв. С ДДС се облага и ВОП, с който се надхвърля прага от 20 000лв.

Каква е процедурата за регистрация по ДДС?

Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец или заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията.Заявлението в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите се подава:

1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;

2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;

3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;

4. от акредитиран представител.

5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно;

6. от адвокат, изрично упълномощен за това от лицата по т. 1 – 4 с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.

Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявлението за регистрация трябва да съдържа основанието за регистрация, като към него се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. Заявлението за регистрация по избор пред Агенцията по вписванията трябва да съдържа основанието за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. При заявяване за вписване на първоначална регистрация пред Агенцията по вписванията лицето не прилага справка за облагаем оборот.

В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация.

Отчитане и признаване на разходи за гориво

Във връзка с документалната обоснованост при счетоводното формиране на разходите и тяхното признаване за данъчни цели е необходимо наличието на първичен документ, доказващ зареждането на горива, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др. За да бъде изписвано горивото като разход, документът за доставка не е достатъчно основание, тъй като в момента на покупката не се правят записи по разходните сметки, а по материалните сметки на предприятието. Изписването на гориво, отразено в счетоводството на предприятието като разход, също следва да е документално обоснован. Като първичен документ служи пътния лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали съгласно нормения разход на гориво на 100 км. пробег и пропътуваните километри.

Счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива, тъй като разходът за материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО. В тази връзка, пътният лист или пътната книжка трябва да съдържат не само пропътуваните километри, но и описание на маршрута. Реалният разход на гориво следва да бъде съобразен и с различните експлоатационни условия, с вида на маршрута и атмосферните условия, при които се използват транспортните средства на предприятието. Наличието на пътен лист без документ за покупка, както и наличието на документ за покупка без пътен лист, не са основание за признаване на разхода на гориво.

Има три възможности, в зависимост от това как е избрало лицето да се определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура:

  • ако лицето е избрало да определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 1, буква „а” като съотношение между изминатите километри и общия пробег на автомобила, при който случай общият размер на всички разходи, свързани с превозни средства, се умножи по съотношението между изминатите километри за лично ползване и общите изминати километри от съответното превозно средство, то отново наличието на пътен лист, пътна книжка или друг подобен документ се изисква с оглед определянето на посоченото по-горе съотношение;
  • ако лицето е избрало да определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 1, буква „б” като съотношение между часовете на лично ползване и общите часове на ползване на автомобила, при който случай общият размер на всички разходи, свързани с превозни средства, се умножи по съотношението между часовете на лично ползване на автомобила и общите часове на ползване на съответното превозно средство, то отново наличието на пътен лист, пътна книжка или друг подобен документсе изисква с оглед определянето на посоченото по-горе часово съотношение;
  • ако лицето е избрало да определя данъчната основа за данъка върху разходите в натура по реда на чл. 215а, ал. 2, т. 2 от ЗКПО , т.е. основата за облагане е 50 на сто от всички разходи, свързани с превозното средство – единствено и само в този случай лицето ще има право да не оформя пътен лист, пътна книжка или друг подобен документ за доказване на извършения разход.

Регистрация на фирма – необходими документи

Необходими документи за регистрация на ЕООД:

  • Вносна бележка за внесен уставен капитал
  • Съгласие за приемане на управение и спесимен (образец) от подпис
  • Учредителен акт
  • Учредителен протокол
  • Решение за назначаване на едноличния собственик на капитала като управител
  • Заявление по образец А4
  • Декларация по чл. 13, ал. 4, Закон за Търговския регистър
  • Декларация по чл. 13, ал. 5, Закон за Търговския регистър
  • Декларация по чл. 142, Търговски закон
  • Декларация по чл. 141, ал. 8, Търговски закон

Необходими документи за регистрация на ООД:

  • Вносна бележка за внесен уставен капитал
  • Съгласие за приемане на управение и спесимен (образец) от подпис
  • Дружествен договор
  • Протокол от Общото събрание на съдружниците
  • Решение на общото събрание за назначаване на управител
  • Заявление по образец А4
  • Декларация по чл. 13, ал. 4, Закон за Търговския регистър
  • Декларация по чл. 13, ал. 5, Закон за Търговския регистър
  • Декларация по чл. 142, Търговски закон
  • Декларация по чл. 141, ал. 8, Търговски закон

Необходими документи за регистрация на ЕТ:

  • Заявление по образец А1
  • Образец от подписа на едноличния търгвец, за който не се изисква нотариална заверка (спесимен)
  • Декларация по чл. 13, ал. 4, Закон за Търговския регистър
  • Декларация по чл.57 и чл.58 ал.2 и 4 от Търговския закон
  • Документ за платена такса

Необходими документи за регистрация на АД:

  • Заявление по образец А5
  • Учредителен протокол
  • Устав
  • Списък на лицата, записали акции при учреждаването
  • Декларации от учреждителите, че не са обявени в несъстоятелност
  • Документ за внесен капитал
  • Нотариално заверени декларации от членовете на органите на управление, че са съгласни да бъдат членове на съответния орган и отговарят на изискванията на чл.234 от ТЗ
  • Протокол с решения за избор на лице, което ще представлява дружеството
  • Нотариално заверени образци от подписите на лицата, които ще представляват дружеството
  • Документ за платена държавна такса

Бюджет 2021

√ Увеличение на минималната работна заплата от 01.01.2021 г. от 610 лева на 650 лева, заедно с това се увеличават и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя и служителя.

√ Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 610 лв. на 650 лв.

√ Заложено да се увеличи минималният дневен размер на обезщетението за безработица на 12 лв., а максималният дневен размер да се запази в размер на 74,29 лв.

√ От 1 януари 2021 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да се увеличи от 250 лева на 300 лева месечно (увеличение с 20 на сто).

√ От 1 януари 2021 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1200 лева на 1440 лв. (увеличение с 20 на сто) .

√ Предвижда се от 1 юли 2021 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2020 г., да се осъвременяват с 5 процента.

√ Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто.

√През първите три месеца на 2021 г. е предвидено да продължи изплащането на допълнителни суми към пенсиите на всички пенсионери в размер на 50 лв.

√ Запазва се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 420 лв.

√ Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени на 3000 лв. √ Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 380 лв.

Разпределяне и изплащане на дивиденти

В тази статия ще разгледаме какво е дивидент, начини за разпределяне на дивидент и необходимите документи.

Какво е дивидент? –Дивидентът е парично разпределение на печалбата на едно предприятие между неговите съдружници.

Основно изискване – За да се разпределят дивиденти е необходимо да се провери дали компанията има неразпределена натрупана печалба от минали години, които са счетоводно приключени, подадени са годишни данъчни декларации и е платен корпоративен данък в размер на 10%.

Необходими документи – Протокол от решение на общо събрание на съдружниците на ООД / Решение на собственика на ЕООД. В тези документи се посочва размера на дивидента, начина на изплащане (в брой или по банков път), дата, срок на изплащане на дивидента.

Начин на изплащане – плащанията в брой са до 10000лв.; няма ограничение за сумата, изплатена по банков път.

Данъци – Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 194 от ЗКПО (дивиденти и ликвидационни дялове) е 5 на сто в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

Често задаван въпрос е колко пъти в годината може да се разпределят дивиденти? – Отговорът е следният: Липсва законово ограничение, колко пъти в рамките на дадена година съдружници/собственик може да вземат решение за разпределяне на неразпределена печалба от минали години като дивидент. Не е задължително това разпределение да стане само един път при приемане на годишния финансов отчет.

Коледен ваучер за подарък от работодателя?! Що е то?

Ваучер е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент.

Има два вида ваучери – многоцелеви и за конкретна цел.

При ваучера за конкретна цел мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият ДДС за тези стоки или услуги могат да бъда определени в момента на издаването на ваучера. Многоцелевият ваучер е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел. Например, ваучерът за хотел е многоцелеви, а при него ДДС-то е размер на 9%.

Продажбата на многоцелеви ваучер от данъчно задължено лице, което действа от свое име, не се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. Фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги от доставчика към лицето, предоставило многоцелеви ваучер като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги, е доставка. Задържането на многоцелеви ваучер след изтичане на валидността му, без да е настъпило фактическо предоставяне на стоки или извършване на услуги, не се смята за доставка на стоката или услугата. Данъчната основа на доставката на стоки или услуги, предоставени срещу многоцелеви ваучер, е равна на платената за ваучера сума, или при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер без ДДС.

По отношение на осигуровките:

Ако подаръчните ваучери не са за сметка на социалните разходи, те са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигуровки съгласно чл.6, ал.2 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да бъдат разглеждани като социални разходи, следва да бъдат предоставени по реда на чл.293 и чл.294 от Кодекса на труда (КТ).

Създаване на фирма

Търговският закон предвижда различни правни форми за осъществяване на търговска дейност,като всеки човек преди да започне своя бизнес си задава въпроса: „Кое е по-изгодно за мен? Ако вие искате да развивате бизнеса си самостоятелно можете да се регистрирате, като ЕТ, ЕООД или свободна професия. Ако във вашият бизнес план участва и съдружник, можете да регистрирате ООД. В тази статия ще разгледаме най-разпространените форми за осъществяване  на търговска дейност, за да прецените, кой е най-удачният за Вас.

Документи, необходими при сключване на трудов договор

След успешно преминато интервю и положителен резултат от него идва моментът, в който трябва да представим необходимите документи за започване на работа. Тук идва момента, в който не сме сигурни какво точно трябва да подготвим за назначаване при новия си работодател. Представяме Ви нашият кратък наръчник при назначаване на нов служител в помощ както на бъдещите служители, така и на техните нови работодатели.

Отговорът за необходиимте документи се съдържа в Кодекса на труда и в НАРЕДБА №4 от 11.05.1993 г., а именно те са:

  • Документ за самоличност, който се връща веднага. (със съгласие на служителя може да се направи копие, като текстът на съгласието трябва да бъде съобразен със съответните изисквания на Закона за защита на личните данни
  • Документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства (като това обикновено е посочено в обявата за работа и служителят трябва да предостави копия от тези документи)
  • Документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж. Той може да се види от Трудовата книжка и съобразно това да се начисли клас прослужено време.
  • Документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;
  • Свидетелство за съдимост,(на което ще обърнем специално вниемание в друга полезна и важна наша статия) когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;
  • Разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 годин
  • ТЕЛК решение, ако служителя има издадено такова.
  • Представяне на Служебна бележка за доход по чл.45 от ЗДДФЛ, която се издава от предходния работодател.

Други допълнителни документи, които може да изиска от вас новият ви работодател са:

  • Заявление(Молба) за назначаване на работа.
  • Актуална автобиография (CV)
  • Банкова сметка и Ваше разрешение за изплащане на работна заплата по нея.
  • Декларация по чл.348, ал.2 от КТ. (за постъпване за пръв път на работа и издаване на нова ТК)