Мога ли да открия фирма докато съм в майчинство, да работя в нея и пак да си получавам майчинството?

Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО, паричното обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Забраната за изплащане на паричното обезщетение се отнася само за периода на отпуска за бременност и раждане до 135 календарни дни, тъй като отпускът за този срок се разрешава от здравните органи с болничен лист. От текста на разпоредбата следва, че забраната не се отнася за периода на отпуска след 135-те дни, който се разрешава от работодателя по заявление на майката. Започването на работа по граждански договор също не е пречка за получаване пълния размер на обезщетението, тъй като лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, не подлежат на осигуряване за общо заболяване и майчинство – по аргумент от чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО.

Лицето има право да получава парично обезщетение за бременност и раждане в пълния размер за времето на ползване на отпуск от 135 до 410 календарни дни по основанието, по което е било осигурено за общо заболяване и майчинство към деня на настъпване на риска, и в случай, че по-късно за него възникне осигуряване като самоосигуряващо се лице (т.е. да работи във собствената си фирма). Без значение е дали лицето ще се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт или по свой избор ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство.

В КСО са въведени основания за спиране на изплащането или изплащане в намален размер на обезщетението – например, при смърт на детето, даване за осиновяване или неизползване на отпуска. Но такива обстоятелства в случая не са налице.

 Ако:

  • не се прекрати трудовото правоотношение и
  • не се прекрати ползването на този отпуск,
  • няма предпоставки изплащане в намален размер.

Това е така, защото обезщетението е отпуснато и се получава на база отпуска по трудовото правоотношение.Още повече, че за работата по гражданския договор лицето не подлежи на осигуряване във фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО, като при наличие на горепосочените предпоставки, няма причина майката да не получава пълния размер на въпросното обезщетение за периода до изтичане на отпуска за бременност и раждане, който ползва по трудовото правоотношение.

Ето какво трябва да знаем при внасянето на здравни осигуровки за наша сметка.

Хората, които трябва да внасят за своя сметка здравноосигурителни вноски са:

  • самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
  • лица, които не подлежат на осигуряване на друго основание по  Закона за здравното осигуряване.

Такива са например: безработните, които не получават обезщетение за безработица; студентите във висши училища, които не са редовна форма на обучение независимо от тяхната възраст, както и тези редовна форма на обучение над 26 – годишна възраст; докторантите, които не са държавна поръчка и редовна форма на обучение, независимо от тяхната възраст; ученици, навършили 18-годишна възраст – за периода от завършване на средното им образование до записването им във висше учебно заведение или до започване на работа; лице, наето по „граждански договор“ (без трудово правоотношение), ако не е осигурено на друго основание и полученото възнаграждение по договора (от един или повече възложители) за календарния месец е по-малко от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи по Закона за облагане доходите на физическите лица.

ВАЖНО ЗА 2021 година

  • Здравни осигуровки самоосигуряващи се лица: – 650.00 лв.
  • Здравни осигуровки са безработни – не по-малко от 26.00 лв. (650лв./2х8%)
  • Здравни осигуровки за земеделските производители – 420.00 лв. е минимален осигурителен доход(това се отнася за техното здравно осигуряване)
  • Максимален здравноосигурителен доход за 2021г. е запазен в размер на 3000.00 лв.
  • Здравната осигуровка за 2021г. Се запазва в размер 8 на сто.

Плащане на здравноосигурителни вноски:

По интернет. Най-лесно, бързо и без такси можете да платите своите задължения по интернет чрез виртуалния ПОС терминал на НАП. Във всеки банков офис с платежно нареждане за плащане към бюджета. По пощата, с пощенски запис за плащане към бюджета. Без такси с дебитни и кредитни карти Mastercard, Maestro, Visa, Discover, Diners club и Bcard чрез инсталираните физически ПОС терминали на работните места в салоните за обслужване на НАП. Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях, може да направите чрез електронната услуга на НАП „Здравноосигурителен калкулатор“.

Декларации, които следва да подаде самоосигуряващото се лице:

  • Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” по Наредба № Н-13 от 2019 г. Тя се подава от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
  • Декларация образец 6 „Данни за дължимите осигурителни вноски“ Тази декларация се подава от самоосигуряващите се  лица по смисъла на КСО един път годишно, до 30 април на календарната година,следваща годината, за която се отнасят.

За допълнителни въпроси не се колебайте да ни пишете!

Какви осигуровки трябва да плаща собственик и управител на фирма – ДУК или СОЛ?

В тази сатия ще разгледаме един въпрос, който задължително възниква след регистрация на фирма, а именно: „Какви осигуровки трябва да плащам като собственик и управител на фирма?“ Вариантите са два: да се регистрирате, като Самоосигуряващо се лице или да се осигурявате по Договор за управление и контрол. Двата варианта са доста различни както по вида на осигуряването така й третирането на разхода за данъчни цели.

Необходимо ли е свидетелство за съдимост при постъпване на нова работа?

Какво представлява свидетелството за съдимост?

Свидетелството за съдимост е един от изброените документи при започване на работа посочен в Наредба 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Съдържа следната информация: ЕГН (ЛНЧ), ден, месец и година на раждане, месторождение, гражданство, собствено, бащино и фамилно на родителите, цел за издаване на свидетелството за съдимост.

Срок

Документът важи за срок от 6 месеца от датата на издаването му.

Изискване на свидетелство за съдимост

Свидетелството за съдимост трябва да се изисква от кандидатите за работа, които:

– ще заемат длъжност, свързана със събиране, съхраняване, разходване  или отчитане на парични или материални ценности

– фактически ще изпълняват тези функции без да са назначени на такава длъжност

– ще управляват или ще се разпореждат с такива ценности

– ще упражняват финансов контрол

– за упражняване на професия (архитект, адвокат)

– за определени разрешителни (за оръжие)

Свидетелство за съдимост и GDPR

Данните посочени в свидетелство за съдимост попадат под наименованието: „лични данни“. Защитата на лични данни е основно право на европейските граждани, залегнало в националното и общоевропейско законодателство. Общия регламент относно защитата на данните отделя специално място наобработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения. Чл.10 от GDPR предвижда, че обработването на тези лични данни следва да се осъществя под контрола на официален сайт или в случая че е разрешено от правото на ЕС или държава членка. Като правно основание за обработване на данни от свидетелството за съдимост при възникване на трудово правоотношение следва да се приеме единствено наличието на изрична нормативна разпоредба в този смисъл.

Много от фирмите изискват свидетелство за съдимост от кандидати на всякакви позиции, което е в противоречие с принципите на GDPR за свеждане на обработваните данни до необходимия минимум. В обобщение, всеки работодател, който е администратор на лични данни може да провери дали кандидатът за негова позиция има съдебна присъда с електронен подпис в сайта на Министерство на правосъдието: https://cs.mjs.bg/. Всяко лице също може да поиска издаването на свидетелство за съдимост като отиде лично и попълни документи в Софийския районен съд или чрез електронен подпис на сайта: https://cs.mjs.bg/. Електронното свидетелство за съдимост дава  информация за лица, които нямат съдебни присъди или за наложени административни наказания по чл. 78а от Наказателния кодекс.

Документи, необходими при сключване на трудов договор

След успешно преминато интервю и положителен резултат от него идва моментът, в който трябва да представим необходимите документи за започване на работа. Тук идва момента, в който не сме сигурни какво точно трябва да подготвим за назначаване при новия си работодател. Представяме Ви нашият кратък наръчник при назначаване на нов служител в помощ както на бъдещите служители, така и на техните нови работодатели.

Отговорът за необходиимте документи се съдържа в Кодекса на труда и в НАРЕДБА №4 от 11.05.1993 г., а именно те са:

  • Документ за самоличност, който се връща веднага. (със съгласие на служителя може да се направи копие, като текстът на съгласието трябва да бъде съобразен със съответните изисквания на Закона за защита на личните данни
  • Документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства (като това обикновено е посочено в обявата за работа и служителят трябва да предостави копия от тези документи)
  • Документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж. Той може да се види от Трудовата книжка и съобразно това да се начисли клас прослужено време.
  • Документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;
  • Свидетелство за съдимост,(на което ще обърнем специално вниемание в друга полезна и важна наша статия) когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;
  • Разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 годин
  • ТЕЛК решение, ако служителя има издадено такова.
  • Представяне на Служебна бележка за доход по чл.45 от ЗДДФЛ, която се издава от предходния работодател.

Други допълнителни документи, които може да изиска от вас новият ви работодател са:

  • Заявление(Молба) за назначаване на работа.
  • Актуална автобиография (CV)
  • Банкова сметка и Ваше разрешение за изплащане на работна заплата по нея.
  • Декларация по чл.348, ал.2 от КТ. (за постъпване за пръв път на работа и издаване на нова ТК)